В църквата тя вижда човек облечен в бели дрехи. В ръцете си държи книга. След службата всички се изреждат да прочетат написаното със златни букви, но не успяват. Василка е най-отзад, идва и нейния ред. Тя пристъпва бавно и се взира в написаното, но за изненада на всички, тя успява да прочете написаното : "Василке, чадо, скъпо, избрано от Бога! Ако скръб дойде по тебе, или тъга, радвай се, зашото си избрана от века до века! Амин!". Тогава се появяват други двама облечени в бели дрехи. Хващат я за ръце и я слагат върху дървена маса. Народът в църквата започва да се бонтува: "Защо я качихте на масата?". Двамата й предводители отговорили строго: "Защо й завиждате?
Василка е избрана да говори като праведник. Когато се вдига свадба, как най-отпред пускат праведника да казва, че свадбарите идват. Василка е наредена. Няма да завиждате и няма да хулите!". В този момент народът навел глава. Василка вдигнала високо ръце над главата си и помахала на хората. И се започнало. Първото изпитание било, завистта на хората. Наричали я както си искат, без да се свинят и да имат Божий страх. От този момент сълзите й станали най-верния спътник,а тя мислела, че вече те били пресъхнали още в сиротното й детство, коагто била изоставена и самотна. Картка спирка за теглилата й била катка среща с бъдещия й съпруг, който бил невероятно добър и умен мъж. Раждат им се двя дечица - момче и момиче. Василка била невероятно щаслива, макар че живеели скромно и бедно. Разбирателството между тях им давало крила. Но различните никой не ги обича. Така през 1951 год. мъжът й попада в Белене. Василка е безутешна, понеже мислила, че никога повече няма да види любимия си. Лежи там три години. Сама гледа децата си. Когато семейството се събира отново заедно, радостта на Василка е за кратко. Съпругът й отива на работа в кариерата. На дванадесетия ден става злополука и той умира на място в затрупания тунел. Момиченцето й е на 6 год., а момчето на 13 год. Животът й тръгва към страшни изпитания. А помощ- отникъде? През деня тича на работа, а надвечер за да се утеши, се моли на гроба на мъжа си. Един ден, когато отива за пореден път на гроба му и пали свещ, тя поглежда към снимката му и вижда светлина. А вечерта й се явява видение - жена с бели дрехи. Василка е изумена. Жената я доближава и й сваля черните дрехи. Облича я с бели дрехи с позлатени краища на ръкавите и робата. Жената й казва: "Ти идваш при мъжа си,но той не е тук! Той е при Богородица и Господа. Искаш ли да го видиш? Ако влезеш в ирокия път, там е светът, но ако тръгнеш по тесния, там ще го видиш. Този път е много труден. Помисли си!". Василка не знае какво да направи, защото сили й са на предела. Но наделява обичта към Славчо. Жената в бяло отново й напомня: "Ако влезеш в тесния път, ще ти бъде трудно, но мъжът ти винаги ще е с теб. Той много се моли за вас, защото нямате помощ!". Като чува тези думи на душата й олеква. За първи път се чуства закриляна от невидима сила, защото е в най-трудния период от живота си, когато на нея разчитат две невръстни деца. И тя отговаря твърдо: "Ще вляза в тесния път!".
Тогава непознатата й дава шише с вода: "Сега ще вървиш дълго през голяма поляна, там ще срещнеш двама пазачи. Ако си заслужила ще те пуснат, но може и да те спрат. Колкото по-дълъг път изминаваш светлината ти насреща ще ства все по-ярка. Но ти не се бой... дръж здраво шишето". Василка тръгнала доволна и лека през огромната поляна. Тя стигнала пазачите, но те били обърнати с гръб към нея, дори не я погледнали. Светлината ставала все по-голяма Тя закривала очите си с ръка. Когато отново погледнала тя видяла Божия кръст с разпнатия Иисус, а до него -Божията майка. Василка започнала да брои надгробните паметници и намерила паметника на Славчо. Огледала се наоколо, защото не носила никакъв дар. Божията майка й подала бисквити и потник. "Искаш ли да го видиш?-отново я попитали. Сега видя ли къде е мъжът ти? При Богородица и Господа. Ако той не беше се молил за теб , никога нямаше да те пусна там. Като си тръгнеш от тук ще стугнеш един кръстопът и там ще се срещнете". Василка се връща обратно, повдигала дългата, бяла роба заради високата трева. Краката й се измивали в росата, а тялото било леко като пух. Изведнъж пред кръстопътя се подава мъжът й. "А ти откъде се появи?"-възкликва щасливата жена. "Дадоха ми свиждане- отговаря Славчо. Жената, която те посрещна и облече беше Божията Майка. Ти много се уплаши, защото не знаеше какво за теб ще каже светът, че си с бяла премяна. Запомни-няма да гледаш света! А позна ли пазачите? Това бяха Архангел Михаил и Архангел Гавраил. Когато ти остана на земята, аз се молех за теб да хванеш тесния път. И ти устоя. Когато ти се мъчеше на земята и аз страдах с теб. Помагах ти с молитвите си. Така работим тук чрез дух. Когато отиваше за въглища, аз ти помагах да ги набавиш бързо, дори ти го докараха до дома ни. А ти се чуеше как стана всичко лесно и бързо. Чрез Божието внушение и вяра всичко става." Мъжът й погледна часовникът на ръката си. "Време е - казва той - на теб ти предстои труден живот. Не се отчайвай - искаш да отидеш в манастир. Не го прави, а стой до нашата къща. Очакват те велики дела. Потрай и ще видиш. Не мисли за смъртта, защото имаш много гости да посрещаш."